Една от причините е ,че лекарите се подкрепят и никой не би застанал срещу свой колега.Това е лесно разбираемо и може би е нормална реакция,която човекът или близките на жертвата не биха одобрили.За съжаление няма начин да се принудят лекари да дават експертни оценки за работата на свои колеги.Би трябвало да има една комисия,която да се занимава с това и може би има,но защо тя не функционира?!.
Много интересно, когато започна предаването по „Нова телевизия”-Съдебен спор,голям процент от случаите бяха точно за доказване на лекарска грешка.Какъв беше изходът?Лекар не беше наказан.Няма доказателства,прехвърля се вината върху пациента и неговите близки.
Пациентът сам е виновен,че се е доверил на лекаря,той сам си навлича странични ефекти след лечението.Близките не са се погрижили за него и не са му потърсили адекватно лечение или не са го подкрепили финансово.Това са част от обвиненията,е да , та нали най-добрата защита е атаката.А какво е състоянието на човек потърсил лекарска помощ,дали той не е под стрес или е изпаднал в паника,той ,дори и близките му.Може ли да прецени достатъчно ясно,кое е най-доброто за него.При липса на адекватно обслужване на пациенти напуснали болницата ,как те да се грижат за себе си?
Едно е вярно.Много трудно се доказва,кой е крив и кой прав.Всичко трябва да е доказано.Но отиваш при друг лекар след операция и той се нахвърля срещу компетентността на колегата си,но ако трябва да те защити не би могъл да го направи достатъчно аргументирано.
Какво трябва да направи пациент попаднал в такава ситуация???
Аз лично нямам отговор!!!
11.02.2011 15:00
От друга страна всеки има право на качествено лечение както и да изисква отговорност при евентуални лекарски грешки. Най-доброто, което всеки пациент може да направи, ако случаят не е спешен, е тройният консулт - старо златно правило - при трима независими един от друг лекари- по възможност препоръчани от близки, за да си сигурна първо в правилно поставена диагноза и второ-в необходимостта и правилността на назначеното лечение. Много голяма грешка е, че българите масово се предоверяват само на един лекар, а после, ако нещо се случи, са готови да го разпънат на кръст